Дундьо и мъркащите обитатели на Истанбул
Преди година турският документален филм " Кеди " провокира същински възторг в Истанбул. В трогателната история режисьорката Джейда Торун споделя за бездомните котки на Истанбул и за хората, които безрезервно се грижат за тях.
Документалният роман на Торун завоюва голям брой фенове, само че измежду тях не попада Хилари Сейбъл, английска защитничка на правата на животните.
Красивата картина не дава отговор на истината
Филмът внушава, че всички поданици на Истанбул се грижат за бездомните четириноги, само че това са “пълни нелепости ”, споделя тя и добавя: " Обрисувана е една красива картина, почтена за претекст върху пощенска картичка, която, обаче, изпуска всички грозни събитията, в които животните са принудени да живеят. " Всъщност доста от тях биват измъчвани или убивани. Градът не може да се грижи за всички котки, по тази причина огромна част от тях просто биват изхвърляни в гората.
Котките в Истанбул са на всички места
63-годишната лондончанка Хилари Сейбъл, за която споделя вестник „ Баденер Цайтунг “, прави усещане със своите екстравагантни бижута с котешки претекстове и решителна походка. Разхождайки се из улиците на Джихангир, квартал в европейската част на града, Сейбъл постоянно е следвана от дребна групичка мъркащи четириноги. Живее край Босфора от 2005 година, а през 2011 година образува дребна организация, която се финансира с дарения от частни лица.
Тя се грижи за мъркащите си другари, разпределя дарената храна, залавя безпризорни животни, с цел да ги кастрира или имунизира, и се пробва да им откри непрекъснат дом. Сред нейните питомци има и такива, изгубили едното си око в резултат на нелекувани заболявания, куцащи или с изчезнал крайник.
Градските любимци
Къщички за бездомните котки в Истанбул се слагат от общинските управляващи
Жителите на Истанбул имат особено отношение към бездомните котараци, които могат да се видят на всички места из града – в заможните квартали, в историческия център на града или към противозаконните бараки в по-бедните квартали – цветни космати топки, мъркащи мързеливо или пък фучащи напред-назад по тротоарите. „ Света София “ даже си има свои, лични четириноги любимци.
Стотици хиляди бездомни котараци живеят в 15-милионния Истанбул – вероятно няма различен европейски мегаполис, който да има повече котки. Въпреки че хората не пускат животните в домовете си, грижа за тях не липсва. Из кварталите са ситуирани дребни дървени къщички за животни, обезпечени от общинската администрация. В тези симпатично боядисани “жилища ”, мъркащите четириноги намират заслон и купички с прясна вода и суха храна, оставени там от техните двуноги съседи.
Когато през януари 2016 година Истанбул бе покрит от сняг, един от имамите отвори даже вратите на джамията си, с цел да приюти премръзналите улични котки. За да се оправи с казуса за многочислените скитащи животни, от края на предходната година в квартал Джихангир съществува специфичен парк за котки, открит от регионалната администрация. Десетки животни намират там заслон.
Най-известният дундьо
" Томбили " си има монумент в Истанбул
Най-известният котарак на Истанбул се споделя „ Томбили “ (Дундьо). Дебеланкото постоянно можеше да бъде забелязан на бордюрите в квартал Кадъкьой. Негова фотография, показваща го излегнат като турски бей на тротоара, провокира същинска сензация в мрежата. Затова скръбта беше неописуема, когато Томбили умря през август 2016 година По молба на жителите беше направена скулптура в негова чест.
Безброй по-малки начинания, като сдружението " Кирик Куйрук " ( “Прекършена опашка ”) поставят грижи, с цел да защитят животните. Любителите на четириноги могат да се свързват през уеб страницата на сдружението и да се поддържат взаимно. Например, всеки, който е дал краткотраен заслон на котка, може да употребява страницата, с цел да ѝ потърси непрекъснат дом. Или да вземе назаем специфична транспортна клетка, с цел да прибере бездомно животно.
Документалният роман на Торун завоюва голям брой фенове, само че измежду тях не попада Хилари Сейбъл, английска защитничка на правата на животните.
Красивата картина не дава отговор на истината
Филмът внушава, че всички поданици на Истанбул се грижат за бездомните четириноги, само че това са “пълни нелепости ”, споделя тя и добавя: " Обрисувана е една красива картина, почтена за претекст върху пощенска картичка, която, обаче, изпуска всички грозни събитията, в които животните са принудени да живеят. " Всъщност доста от тях биват измъчвани или убивани. Градът не може да се грижи за всички котки, по тази причина огромна част от тях просто биват изхвърляни в гората.
Котките в Истанбул са на всички места
63-годишната лондончанка Хилари Сейбъл, за която споделя вестник „ Баденер Цайтунг “, прави усещане със своите екстравагантни бижута с котешки претекстове и решителна походка. Разхождайки се из улиците на Джихангир, квартал в европейската част на града, Сейбъл постоянно е следвана от дребна групичка мъркащи четириноги. Живее край Босфора от 2005 година, а през 2011 година образува дребна организация, която се финансира с дарения от частни лица.
Тя се грижи за мъркащите си другари, разпределя дарената храна, залавя безпризорни животни, с цел да ги кастрира или имунизира, и се пробва да им откри непрекъснат дом. Сред нейните питомци има и такива, изгубили едното си око в резултат на нелекувани заболявания, куцащи или с изчезнал крайник.
Градските любимци
Къщички за бездомните котки в Истанбул се слагат от общинските управляващи
Жителите на Истанбул имат особено отношение към бездомните котараци, които могат да се видят на всички места из града – в заможните квартали, в историческия център на града или към противозаконните бараки в по-бедните квартали – цветни космати топки, мъркащи мързеливо или пък фучащи напред-назад по тротоарите. „ Света София “ даже си има свои, лични четириноги любимци.
Стотици хиляди бездомни котараци живеят в 15-милионния Истанбул – вероятно няма различен европейски мегаполис, който да има повече котки. Въпреки че хората не пускат животните в домовете си, грижа за тях не липсва. Из кварталите са ситуирани дребни дървени къщички за животни, обезпечени от общинската администрация. В тези симпатично боядисани “жилища ”, мъркащите четириноги намират заслон и купички с прясна вода и суха храна, оставени там от техните двуноги съседи.
Когато през януари 2016 година Истанбул бе покрит от сняг, един от имамите отвори даже вратите на джамията си, с цел да приюти премръзналите улични котки. За да се оправи с казуса за многочислените скитащи животни, от края на предходната година в квартал Джихангир съществува специфичен парк за котки, открит от регионалната администрация. Десетки животни намират там заслон.
Най-известният дундьо
" Томбили " си има монумент в Истанбул
Най-известният котарак на Истанбул се споделя „ Томбили “ (Дундьо). Дебеланкото постоянно можеше да бъде забелязан на бордюрите в квартал Кадъкьой. Негова фотография, показваща го излегнат като турски бей на тротоара, провокира същинска сензация в мрежата. Затова скръбта беше неописуема, когато Томбили умря през август 2016 година По молба на жителите беше направена скулптура в негова чест.
Безброй по-малки начинания, като сдружението " Кирик Куйрук " ( “Прекършена опашка ”) поставят грижи, с цел да защитят животните. Любителите на четириноги могат да се свързват през уеб страницата на сдружението и да се поддържат взаимно. Например, всеки, който е дал краткотраен заслон на котка, може да употребява страницата, с цел да ѝ потърси непрекъснат дом. Или да вземе назаем специфична транспортна клетка, с цел да прибере бездомно животно.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ